* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Пушка е пукнала във гора зелена,
като е пукнала, юнак ударила.
Юнак ми се викна, викна и провикна:
- Дето съм си паднал, там ме заровете,
при главата ми вие черква издигнете,
на сърце ми вие лозе насадете,
при крака ми вие чешма направете,
накрай мене вие байрак ми забийте,
под байрака враня коня ми вържете.
Като цвили коня, мене да оплаква,
мене да оплаква, със крака да дъне,
със крака да дъне и пръст да си хвърга,
пръст да си хвърга, та мен да заравя.
Па ще да си мине царю тежка войска,
царю тежка войска, все млади солдате.
Който си е грешен в черква да иде,
в черква да си иде, Богу да се моли;
който си е гладен, грозде да си хапне,
който си е жаден, вода да си пийне,
вода да си пийне, мене да помене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015