* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Колкото са, мамо, деня в годината,
толкози съм града обиколил,
че нийде ме болест не намери,
ни болест намери, нити черна чума.
Сега тука дойдох, тук ме болест найде,
тук ме болест найде, болест черна чума.
Аз ще да си умра, умра да загина.
Че не ми е мило нийде за никого,
най-много ми е мило за хранена коня,
за хранена коня и за първо либе.
Че ази си нямам нийде никого,
кой ще да го гледа, кой ще му се радва?
Ази си имам един стар бащица,
един стар бащица, и той си загина!...
Че ази си имам една стара майка,
една стара майка, и тя си не може!...
И ази си имам едно младо булче,
кой ще да го гледа, кой ще му се радва,
и да му се рава - ала за другиго?!
Мамо, като умра, умра да загина,
да ме заровите на път, на кръстопът.
На глава ми чешма направете,
на сърце ми градинка оградете,
на крака ми лоза посадете.
Който момък мине - кон си да напои;
коя мома мине - цвете да откъсне,
цвете да накити, мене да помене;
който в пътя мине - грозде да си хапне,
и да си помене: "Бог да прости юнак!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015