|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)
Пушка пукна у гора зелена,
та удари най-добрия юнак.
Удари го у клетото сърце,
едва й душа отговаря:
- Ей, виека, хе, добри юнаци,
ей, виека, хе, верна собрано,
тука на мене гробо изкопайте,
тука мене, тука погребете,
до гроба ми коня ми вързете,
до гроба ми дърво посадете.
За дървото ми коня вързете,
нека копа, беки ме изкопа,
нека виска, беки ме извиска.
На глава ми роза посадете,
от сърце ми чешма изведете.
Кога дойде мойта мила майка,
под дървото на сенка да седне,
от чешмата лице да измие,
от розата китка да си скине
и да викне жално, милно она,
и да викне жално, да ме реди:
"Тук почива мойто мило чедо!"
Самуилово, Петричко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|