|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)
Откак се е, откак се е, леле, зора зазорила,
аскер се, аскер се събира.
Събира ги, Мошо, добър юнак.
Събрал ги е на равното поле,
кон до коня, юнак до юнака;
пушките им - като честа гора,
сабите им - като ясно слънце.
Пушка пукна, че удари,
че удари Мошо, добър юнак,
удари го в клетото сърце.
Викна Мошо, гората разлена:
- Дето умра, там ме заровете,
на глава ми лоза посадете,
на сърце ми, черква направете,
на крака ми чешма направете -
който мине вода да си сръбне,
който мине грозде да си хапне.
Леденик, Великотърновско; седенарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|