* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Що се гората шиком люлее,
шиком люлее и разлюлява,
дали е било вятър ветрушка,
дали е било сама самодива?
Не е било вятър ветрушка,
не е било сама самодива,
най е било един син на мама,
носи пушка, пушка нехвърляна.
Отпъна се най-добрата пушка,
та удари един син на мама,
юнак викна, пуста гора екна:
- Носете ме, не ме оставяйте,
занесте ме на път, на кръстопът,
на пътя ми гроба изкопайте,
до глава ми байрак побучете,
на байрака конче ми вържете,
кон да рови, мене да зарови,
кон да цвили, мене да оплаче!
До крака ми чешма извадете,
чешма да лей, мене да прелива!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015