* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Откакто се зора зазорило,
от тогава й аскер завървял!
Кон до коня, юнак до юнака,
пушките им като честа гора,
куршуми им като зла градушка,
барутя им като тъмна мъгла,
сабите им като лед над вода.
Пушка пукна в среде йордия,
та удари Янко, бяло гърче.
Викна Янко, викна, та заплака:
- Ой, дружина, вярна и сговорна,
носете ме, не ме оставяйте,
занесете ме на път, на кръстопътя -
там ми гроба изкопайте.
Над гроба ми байрак забийте,
за байрака ми конче вържете,
кон да цвили, мен да оплаче,
кон да рие, мене да зарие.
Над крака ми ружа разсадете,
над сърце ми чешма изградете;
който мине - водица да пие,
който мине - ружа да откъсне
и да каже: "Бог да прости Янко,
Янко, бяло гърче!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015