|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)
Откога се й, мари, зора зазорила,
оттогава аскер завървяло.
Кон до коня, юнак до юнака,
сабите им като лед над вода,
пушките им като честа гора,
куршуми им като зла градушка.
Отде пукна най-добрата пушка,
та удари най-добрия юнак.
Юнак викна, та гората екна:
- Носете ме, не ме оставяйте,
с ножове гроба ми изкопайте,
със саби ми пръстта изхвърлете,
кон да рови, мене да зарови,
кон да плаче, мене да оплаче!
Добриново, Карнобатско; седенкарска (СбНУ 59/1994, № 378 - "Откога
се е зора зазорила - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|