|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)
Провикна се мома капитанка,
хей, Коладе ле, мой Коладе ле,
провикна се върхом от калето:
- Кой юнак, юнак над юнаци,
да се качи върхом на калето,
кат се качи върхом на калето,
да си носи кюрка до земята.
Не се нае ни един добър юнак,
най се нае Стоян, добър юнак,
че се качи върхом на калето.
Кат се качи върхом на калето,
кат си носи кюрка до земята,
пушка пукна по калемски врата,
че си удари Стоян добър юнак,
че го удари право във сърцето.
Провикна се Стоян добър юнак:
- Носете ме, не ме оставяйте,
дето падна, там ме ровете,
с ножове ми гроба изкопайте,
на глава ми черква направете,
на сърце ми лозе насадете,
на крака ми чешма направете!
Кога мине царювата войска,
който й грешен - Богум да се моли,
който й гладен - грозде да си бере,
който й жаден - вода да си пие.
Дългопол, Провадийско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|