* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Среди моравка сбор сбира,
сбор сбира, хоро играе.
Аз станах и отидох,
дано ми либе там да е.
Дето го любих - нямаше го,
дето го лъгах - там беше.
Среди моравка седеше,
в ръка зюмбюл държеше,
на всички даде по стръкче,
на мене даде, подаде
по два стръка и половина.
Той смята, че аз го любя,
аз го за човек не смятам!...
И се назад повърнах,
той подире ми тръгна,
аз влязох в долна градинка,
той ми през плета повика.
"Либе Тодоро, Тодоро,
набери ми, Тодоро ле,
от зелено катраниче,
от ситен дребен босилек
и от лилаво люляче,
и от черноока къмшица!"
И аз се наведох,
не му откъснах от хубавите цветя,
най му събрах, набрах
от ситна дребна коприва,
и я през плета подхвърлих,
тя не падна на земята,
най му падна в пазвата,
той се виком провикна:
"Любе Тодоро, Тодоро,
изгори ме, либе ле,
попари ме, джанъм!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013