|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поискал цвете - дала му коприва
- Севдано ле, любе ле,
ти кат си ме любила,
що не си ми казала
и аз тебе да любя,
и аз тебе да лъжа?
Аз залюбих, Севдано,
черно ми, грозно, омразно.
Не ща пътя да й срещна,
не ща селям да му дам,
ни да давам, ни вземам.
Снощи поминах покрай тях -
любе седи в градинка,
ран-босилек разсажда.
Аз си босилек поисках,
то не ми даде босилек,
а най ми даде коприва.
През плета я прехвърли -
очите ми опърли.
Изгори ме, Севдано,
опали ме, Севдано!...
Петров дол, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|