* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Станчо Станки думаше:
- Станке ле, мома хубава,
превлез в мала градинка,
набери ми цветице,
накити ми китчица -
черноока къмшица,
ран, миризлив босилек,
жълта ружа кичеста!
И Станка бе превлязла,
влязла й в мала градинка,
набрала му й цветенце,
накити му китчица -
черноока къмшица,
ран, миризлив босилек,
жълта ружа кичеста!
Конче Станки продума:
- Стано, Станке хубава,
не му бери цветенце,
не му кити китчица -
през девет села минахме,
девет моми видяхме,
видяхме и залибихме,
ти си мома десета!
И Станка се разсърди,
откъснала коприва,
прехвърли я през плета,
падна на Станча в пазвата,
изгори му дробеца!
Станчо конче думаше:
- Ах, лиле, лиле, конче ле,
отиде щеш на пазар,
конче ле, ще те нат'варя
с шейсет оки бял ориз,
и аз отгоре ще седна,
конче ле, ще те попитам:
"Как ти е хала, товара,
тежи ли ти товара,
като на мене момата?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013