* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Станчо на Станка думаше:
- Станке ле, мома хубава,
я иди в мала градинка,
набери, Станке, цветенца,
китчица да ми направиш,
китчица, Станке, шарена!
Станка си Станчо послуша,
отиде в равна градинка,
започна цвете да бере,
да криви китка шарена,
чернооката къмшица
жалта ружа кичеста.
Конче на Станка думаше:
- Станке ле, мома хубава,
я не му бери цветенце,
я не му бери китчица,
през девет села минахме,
девет му китки даваха,
твойта е, Станке, десета.
Станка се люто разсърди,
захвърли цвете набрано,
че набра Станка коприва
и Станчо прехвърли.
Пуста й коприва, че падне
в Станчовата пазва шарена
и му дробеца попари,
и му сърцето изгори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013