* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Иван Тодорка думаше:
- Тодоро, либе Тодоро,
толкоз кат не си ме рачила,
що не си право казала,
че и аз тебе да н' либя.
Снощи покрай вас аз минах,
ти в градинчица седеше,
ран си босилек расаждаше,
и любовна песен пееше.
Аз ти босилек поисках,
пък ти се, мъри, наведе;
не ми откъсна босилек,
а най ми, мари, захвърли
от гръцката, мъри, коприва,
тя не ми падна някъде,
а най ми падна в пазвата,
че ми тумбака изгори,
изгори и ме умори.
Мар, Тодоро ле, либе ле,
толкоз кат не си ме рачила,
що не си ми казала,
и аз тебе да н' любя,
пък ти мене да н' лъжеш,
мър, Тодоро, изгоро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013