|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия
Наваби юрук сиво ми стадо,
сиво ми стадо и вакли овци.
Та седна юрук на бел ми камен,
разпусна юрук сивото стадо,
сивото стадо, ваклите овци
в поле широко, по летнините,
по летнините, по зимнините.
Па си извади писан кавал
и ми засвири жално-милно.
Отговори му стар ми дедо:
- А бре, юруче, а бре, конярче,
не разпущай си сивото стадо
по летнините, по зимнините,
че летнино си й проникнало,
а зимнино си й изкласило!
Ки те види Дели Димо,
Дели Димо коруджия.
Не послуша вакъл юрук,
еми свири с писан кавал,
с писан кавал жално-милно.
Де го виде Дели Димо,
Дели Димо коруджия.
Па обърна тенка пушка,
та удари вакъл юрук,
удари го на зло място,
на зло място в клето сърце.
Извади си вакъл юрук,
вакъл юрук остра ножа,
та отсече бела джока,
та запуши люти рани,
люти рани куршумени,
да не тека черни кърви.
Обърна си вакъл юрук,
обърна си тенка пушка,
тенка пушка буздругана,
та си удари Дели Димо,
Дели Димо коруджия.
Удари го на зло место -
мегю двете черни очи,
черни очи, в равно чело.
Па наваби юрук сиво стадо,
та отиде на мандрата.
Дружина му ручок готвеа,
ручок готвеа серо агне,
серо агне на фурун пека.
Отговориа му дружината:
- Ой, юруче, млад овчарю,
айде, юрук, да седнеме,
да седнеме, да ручаме,
да ручаме серо агне,
серо агне на фурун печено!
Отговори вакъл юрук:
- Ой, другаре, моя дружино,
ручайте, мен не чекайте!
Я съм ручал черни кърви
от Дели Димо коруджия.
Овдайте ми, овдайте ми,
овдайте ми студна вода
да разквасим бело гърло!
Доде юрук проговори,
и той ми си душа даде...
Лютово, Пазарджишко, дн. Света Петка, Велинградско (СбНУ 50,
№ 55 - "Вакъл юрук и Дели Димо"); наваби - примами; джока - къса саячка
дреха; серо - сиво; на фурун - на фурна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|