* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

- Ой ле, юрук, вакъл юрук,
не разпущай сиво стадо,
сиво стадо три хиляди,
три хиляди вакли овни,
по летнини, по зимнини -
летнини са поникнали,
зимнини са изтакмили.
Ке те види Дели Димо,
Дели Димо коруджия,
ке те удри с тънка пушка!
Вакъл юрук не послуша,
ми си седна на бял камен,
па се прикри с бяла джока,
па извади писан кавал,
та засвири жално-милно.
Де го видя Дели Димо,
Дели Димо коруджия,
та завъртя тънка пушка,
та си удри вакъл юрук,
та му строши дясна ръка.
Извади юрук остра ножа,
па сосече бяла джока,
па си върза люти рани.
Па завъртя тънка пушка,
та си удри Дели Димо
между двете черни очи.
Пак наваби сиво стадо,
сиво стадо към мандрата.
Дружина му ручок стегат,
ручок стегат, агне пекат
и на юрук отговарят:
- Айде, юрук, да ручаме!
- Ручайте вий, бе, дружина,
я съм ручал черни кърви!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014