* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Събрали са се, събрали
между Великден, Гергьовден
дур деветина овчари,
та ми ядяха, пиеха
гергьовско агне дебело,
трижгодишно вино червено.
Стоян ми, Стоян, млад кехая,
той ми на овчари говори:
- Овчари, млади овчари,
хайде на къшла ще идем,
ъв Султан кория широка,
там има трева зелена,
там има вода студена,
там има сенки дебели!
Овчари на кехая казваха:
- Стояне ле, млад кехая,
знаеш ли, кузум, знаеш ли,
там се е, джанъм, прочуло
Димо ми, Димо коруджи,
не дава чуляк да мине,
не дава пиле да хвръкне
на Султанската кория.
- Овчари, млади овчари,
той 'ко е Димо коруджи,
и я съм Стоян кехая!
Стоян овчари не слуша,
стана ми, стадо намами,
напреж ми Стоян вървеше
и стадо после блееше -
хиляда овци с агънца
и шестотини рогати.
Кога ми Стоян отиде
ъв Султанската кория,
разпусна Стоян стадото
на Султанската кория -
зелена трева да пасе,
студена вода да пие.
Стоян се, джанъм, покачи
на едно бяло камънче,
засвири с медно кавалче.
Като си кавалче свиреше,
от скришно пушка пукнало,
та си Стояна удари
от лява страна на сърце.
Извади Стоян кърпата,
та си раната пушеше,
че си Стоян изрюка:
- Димо ми, Димо коруджи,
това не е, Димо, юнашко -
от гора пушка да пукнеш,
Стояна да ми удариш
от лява страна на сърце!
Ела ми, ела, Димо льо,
срещу на мене, Димо льо,
двамата да се избориме,
поборим и повариме
на Султанската кория!
Ако ме, Димо, надбориш,
я ти харизвам, Димо льо,
хиляда овци с агънца
и шестотини рогати;
ако те, Димо, надборя,
главата ще ти отвзема!
Хванали са се, борили
дур три дни и три нощуве;
кога го Димо хванеше,
бяло ми месо кънеше;
кога ми Стоян хванеше,
кокалето му къртеше,
назад ги, напреж, хвърляше...
Стоян на юлдаши казува:
- Юлдаши, мои овчари,
ако си, джанъм, загина,
да ми гробница сградите
на агълът на стъргата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014