|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Свекър Тодора думаше:
- Е, снахо Тодоро, Тодоро,
много те, снахо, хвалеха,
много си, снахо, умеела,
откакто, снахо, доведох -
нето си, снахо, запяла,
запяла, снахо, насмяла...
Двора ми не ми харесваш,
къщи ми не ми бендисваш?
Тодорка дума свекъра си:
- Свекре ле, милен тейне ле,
дворето ти харесвам
и къщата ти бендисвам.
Снощи съм, тейне, ходила
на сух пет, на момян главят,
всички съм наред гледала,
е всички си лика прилика,
пък мойто любе, тейне ле,
хем грозно, тейне, омразно,
кюрка му от меча кожа,
калпака му от вълча кожа.
Здравец, Димитровградско (Архив КБЛ-ВТУ); специфична версия -
със свекър вм. свекърва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|