|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
У Хубанкине дойдаха,
пълна къщата сейменьнье,
сейменьнье и годежници,
Хубанка да си оглавят.
Хубанка хми бе слугата.
Наред Хубанка служава
и дребни сълзи сронява.
Брат хи Миленчо думаше:
- Сестро Хубанко, Хубанко,
оти служаваш и плачеш,
та не служаваш и пееш?
- Братле Миленчо, Миленчо,
как да служавам и пея,
да не служавам и плака -
всичките ядат и пият,
пък мойто харо грознаво,
ни яде, холам, ни пие,
ни дума, ни хоратува!
- Сестро Хубанко, Хубанко,
недей му гледа грозята,
ами му гледай кемерят,
кемерят със алтъньньето!
- Братле Миленчо, Миленчо,
кемерят стои зад сълпът,
харото стои пред сълпът!
Заберново, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 923 - "Да
не му гледа грозотата").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|