* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Майка си Радки думаше:
- Мамина Радо, мамина,
ако те мама ожени,
ч'ова те не е продала?!
Та като дойдеш на гости,
на гости и на отвратки,
вси ми род, Радо, разплачеш,
и мене, Радо, ожалиш,
ожалиш, Радо, полудиш -
неделя в къщи не влазям,
по три дни залък не хапвам...
Мама те не е питала,
добри ли ми са хората,
сговорни ли ми са с комшии?
Мамина Радо, мамина,
пожънахте ли нивите,
омънахте ли гръстите,
окосихте ли сеното?
Рада майци си думаше:
- Града да бие нивите,
вода носила гръстите,
огън горило сеното;
пусто остало всичкото,
кога ми не е харото,
харото, като хората...
И имот като имаме -
тежко имане в тевен рог,
черното харо в пепела;
ако съм в гора отишла,
в гора е, мамо, той за страх;
ако съм в село тръгнала,
тръгнала, мамо, със него,
на съдя ме е засрамил
от мойте дружки, другарки,
от мойте, мамо, роднини...
Ако го, мамо, посъдя,
а той ми, мамо, говори:
"Радо, момиче хубаво,
черни си очи имала -
напреде да си гледала,
та мен да не си вземала,
че имам сина като мен,
а на дъщеря като теб..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013