* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Прочу се Марга работна,
работна Марга, скопосна,
който за Марга проводи,
Марга го назад връщаше.
И Продан Марга залюби,
и той за Марга проводи.
Три пъти по тримина,
девет ми мина станали,
и пак му Марга не дали.
Продан на Марга продума:
- Защо ме, Марго, не рачиш?
Марга му тихо продума:
- Не ща те, не ща, Продане,
хората лошо хортуват,
че си бил, Продане, хайдутин,
че няма къща да гледаш,
да гледаш, дом да събираш.
Продан й нищо не рече,
право у тях си отиде,
за друга Продан проводи,
за друга, от друго село,
за Маргината роднина,
за лелината й дъщеря.
И нея я Марга думаха.
Продан си сватба заправи.
Калеса Продан, калеса
от село и от селата.
Марга през плет гледаше,
сватбата, още булката,
че е хубаво пременена,
с девет върви жълтици.
Марга си сълзи пророни
и си във къщи отиде,
да си не гледа Продана
и неговата булчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013