* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Какво ми е чудо станало
в това село Видинско,
за тези двама влюбени -
Донка и Димитър, двамата.
Димитър Донке думаше:
- Донке ле, мила, любезна,
я питай, Донке, бе, вашите,
ние двама да се вземеме,
вземеме, да се венчаеме.
Донка мама си думаше:
- Ази си искам Димитра,
за него да се оженя,
че той ми е първи любовник,
че ми е Димитър по сърце.
Мама на Донка думаше:
- Аз съм ти, Донке, избрала,
Никола, баш болярина,
макар и да е черничък,
черничък още грозничък,
ама е Никола богаташ!
Донка мама си думаше:
- Не ща го, мамо, не ща го,
този Никола, грозния.
Зорлан са Донка сгодили,
в неделя сватба вдигнали,
черква са венчавани.
Всякой отива да види,
да видят Донка хубава.
Димитър, първи любовник,
и той на черква отива,
да види свойта любезна,
как се с други венчава.
Таман ги попа питаше:
- Съгласни ли сте вие двама?
Донка на попа думаше:
- Не ща го, попе, не ща го!
Донка си зълви изблъска
и при Димитра отива.
Донка на попа думаше:
- Ела, попе, венчавай,
защото сме лика-прилика,
като два стръка иглика.
Извади Димитър ножченце,
ножченце черно черниче,
че се в сърце удари,
също и Донка заколи.
Мокър му език говори:
- Лежи, Донке, да лежим,
да се майка ти наживее
без тебе, любе, без мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013