|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се?
Людските булки станали,
студена вода донесли,
подлели и са премели,
топла обяд сварили,
свекър и свекърва канили,
пък ти, Петранке, още спиш.
Петранка мама думаше:
- Майно ле, стара свекърво,
стига си, мамо, викала,
викала и събуждала!
До сега аз съм ставала,
от сега няма да ставам!
Вчера на зяфет аз ходих,
наред съм мъже гледала -
тоз хубав, онзи - по-хубав,
нашят Тодор - най-грозен.
Аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя!
Мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
я не му гледай хубостта,
а най му гледай парите,
парите, мама, имота.
- Опустели му парите,
парите, още имотът,
кога не му е животът!
Страхилово, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ); зяфет - празненство,
угощение.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|