|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
я стани, Петранке, стига спа,
стига спа, ненаспа ли се?
Всичките булки станали,
а ти, Петранке, още спиш.
Петранка дума мами си:
- Стига си, мамо, гълчала,
гълчала, да си мъмрала.
Вчера съм на хоро ходила,
редом съм мъже гледала -
всичките мъже хубави,
нашия Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, най-долен.
Аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя.
Мама Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
я недей дума тази дума.
Я не му гледай хубостта,
хубостта още скопостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Петранка дума мами си:
- Пуст му бил имота,
ръжда му яли парите
кога няма живот!
Славейково, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|