|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петранка думаше:
- Петранке, снахо Петранке,
всичките булки станали,
студена вода донесли,
равни са двори помели,
пък ти, Петранке, още спиш.
Петранка дума, продума:
- Стига си, мале, мъмрала, (2)
стига си, мале, гълчала.
Снощи на хоро съм ходила,
редом съм мъже гледала, (2)
всичките, мале, хубави, (2)
сал наши Тодор най-грозен.
Аз ще го, мале, оставя,
за други ще се оженя.
Разград, кв. Гецово; седенкарска (Христов, Александър. Български
песенен и инструментален фолклор от Разградско (краеведски сборник). Разград,
2010, № 100).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|