* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Бегала Рада през девет дела,
по Раду иде тежка потера.
- Върни се, Радо, не върнала се,
майка ти лежи, оче да умре!
- Ако ми лежи, да се не вдигне,
защо ме даде за старо-харо,
за старо-харо, за арапина -
кога е тука, страх ме от ньега,
кога го нема, жал ми е за ньега.
За пояс носи от куче нога,
нему се чини чифте е пищоль;
на рамо носи крива тояга,
нему се чини тънка е пушка;
на глава носи женски чорапък,
нему се чини чист е подкапък;
изцерил зуби къко коньище,
изпулил очи къко волище.
Слънце го грее он се чернее,
ветър го вее, он се люлее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013