* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранината свекърва,
тя на Петрана думаше:
- Снахо Петрано, Петрано,
мър, стани, снахо, стига спа,
стига спа, не наспа ли се,
всичките булки станали,
студена вода наляли,
пък ти, Петрано, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?!
- Стига си, мале, мъмрела,
мъмрела, мамо, гълчала!
Снощи съм на хоро ходила,
вредом съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
пък нашият Тодор най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен.
Аз ще го, мамо, парясам,
аз друго любе ще взема.
- Снахо Петрано, Петрано,
недей му гледа хубостта,
а най му гледай кемеря,
кемеря, снахо, парите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013