* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Стани, стани, булке Тодорке,
хорските булки рано са ранили,
вода прясна донесли,
а ти, булка, още лежиш,
лежиш, мама, спиш.
Хорските булки сиви говеда са изкарали,
фурни с хлябове са опекли,
надолу са слезли,
хоро са, мама, завили.
Тодорка майка думаше:
- Я мълчи, майко, я мълчи,
стига си, майко, гълчала,
стига си мърморила.
Да знаеш, майко, да знаеш,
колко съм, майко, тъжовна,
тъжовна, майко, ядовита.
Снощи съм надолу ходила,
редом съм мъже гледала,
всичките мъже, майко, хубави,
сал нашия Тодор най-грозен,
най-грозен, майко, най-глупав,
ще го, майко, напусна,
друго ще либе, майко, подиря,
на мен да е лика-прилика,
с дружки да се събера,
верни приказки да си кажем.
Майка Тодорка думаше:
- Я мълчи, булка, я мълчи,
недей се, мама, ядосва,
недей се тревожи,
не му гледай грозотата и глупостта,
най му гледай, мама, тежко имане,
сплитове, мама, жълтици,
сребро неизброимо,
остани, мама, остани в къщата ми,
къщата ми да кичиш,
в къщата ми да светиш,
с твойта прелест и хубост!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013