* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Димитър Донке думаше:
- Донке ле, любе, Донке ле,
пита ли Донке, вашите,
ще ли те дадат на мене
ний двама да се вземаме,
със мерак да се водиме,
със мерак, още със любов?!
Донка Димитра продума:
- Не съм ги, любе, питала,
най съм ги снощи слушала,
мама и тата двамата,
двамата как приказваха,
мене на тебе не дават,
щото си, любе, клет сиромах.
Мен ще ме, любе, оженят
за Никола, баш болярина.
В петък срещу събота
силом са Донка сгодили;
в събота годеж и менеж;
в неделя сватба вдигнали,
голяма сватба, болярска.
Силом са Донка облекли,
силом са було сложили,
кога пред църква стигнали,
попът пред врата излезе,
както по старий обичай,
да си младите посрещне,
посрещне и ги запита:
- Вий, кат' се двама вземате,
със мерак ли се вземате,
със мерак, още със любов?
Никола гордо продума:
- Венчавай, попе, ме питай!
Попът към Донка се обърна,
той Донка да си запита.
Донка продума й заплака:
- Не ща го, попе, не ща го,
тоз ми Никола грозника!
С Никола ще ни венчаеш,
с Димитра ще ни опееш,
с Димитра - моя любовник.
Димитър среща й стоеше,
като зачу тез думи,
бързо ливорвел извади,
Донка в гърдите застреля,
че си ливорвел обръща
и се във гърло пронизва.
Двамата мъртви паднаха,
двамата наедно издъхнаха.
Кървав им език говори:
- Проклети да са, триклети,
който младите разделя,
като нас двама влюбен,
Донка и Димитър двамата!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013