|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петранка будеше:
- Я ставай, мари, Петранке,
я ставай, стига си спала.
Всичките булки станали,
равни дворове помели,
студена вода донесли,
пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш - ненаспа ли се?
Петранка мама думаше:
- Майко ле, мила свекърво,
не ща го, мамо, не ща го,
не ща го тоз Тодор, не ща го!
Мама Петранка думаше:
- Не думай, дъще, тез думи,
ако те Тодор чуе,
главата ще ти отреже.
Недей го гледа, че е грозен,
а най му гледай имането,
че има кемер с жълтици
и неговите бешлици.
- Не ща му ни имотите,
не ща му ни кемерите.
Опустял му е имота,
кога го няма живота!
Мирово, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|