|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
стига си, Петранке, лежала,
стига си, Петранке, седяла,
твойте другарки, Петранке,
пресна са вода донели
и равни двори измели,
а ти, Петранке, още спиш,
още спиш и глава не вдигаш.
Петранка дума майка си:
- Я мълчи, мамо, я мълчи!
Снощи съм за вода отишла,
редом съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
моя Стоян най-грозен,
най-грозен, нескопосен.
Мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
я не му гледай хубостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
- Пусти му остал имота,
мухъл му яло златото,
кога ми не е живота!
Коиловци, Плевенско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|