* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, снахо Петранке,
стига си ти спала,
спала, не си се наспала,
всичките булки станали,
равно си двори измели,
студена си вода донели
и бели ризи опрали.
Петранка мама си думаше:
- Мър, мълчи, мамо, не думай,
вчера съм на хоро ходила,
редом съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
само нашия Тодор най-черен,
най-черен, мамо, и най-грозен.
Аз ще го, мамо, оставя
за друг ще се оженя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013