|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Петканината свекърва,
тя на Петкана думаше:
- Мър, ставай, ставай, Петкано,
комшийски булки станали,
помели и разгънали,
донесли вода студена.
Петкана дума мама си:
- Мър, мълчи, мамо, не думай,
не ми кахъри повдигай!
Снощи съм, мамо, ходила,
на годеж, мамо, на менеж;
всички са яли и пили,
само аз, мамо, само аз,
не яла, мамо, не пила.
Чужди съм мъже гледала -
всички са лика-прилика,
ний не сме лика прилика,
нашия Гьорги най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен.
Петканината свекърва,
тя на Петкана думаше:
- Мър, мълчи, булка, не думай,
тез думи, лоши, омразни,
да не те Гьорги зачуе,
главата ще ти отреже.
Гьорги мама си думаше:
- Милинка моя мамо льо,
какво те лъже Петкана?
Петкана дума Гьорге ле:
- Снощи сме, холан, ходили
на годеж, холан, на менеж,
всички са лика-прилика,
ти беше, холан, най-черен,
най-черен, Гьорги, най-грозен!
Гьорги Петкана думаше:
- Я ела горе в стаята,
да се двама огледаме,
кой е от назе по-черен,
главата ще му отрежем!
Кога се двама огледват -
Петкана беше по-черна,
по-черна, още по-грозна.
Гьорги й глава отряза
и го за пример направи.
Глава й скача говори:
- Слушайте, жени комшийки,
чуждите мъже не гледайте!
Злокучен, дн. Ивански, Шуменско (СбНУ 42/1936, № 101 - "Закаля
жена си, че го намира за грозен").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|