* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Любят се Донка и Димитър,
от малки, дор до големи.
На хоро, кога отидат,
един през други играят
и сладки си думи говорят,
че няма да се разделят.
Вечерта, като се е мръкнало,
като се двамката разделят,
Димитър като си отива
и ляга, сладко заспива.
И той си Донка сънува,
че й сладичко хортува,
нежните си ръце разтваря
и иска да я прегърне,
прегърне да я целуне.
Като се от сън събужда,
няма я Донка при него,
сал една черга вълнена
и тя на кълбо смачкана.
Пък Донка, като заспива,
и тя си Димитър сънува,
и на майка си думаше:
- Я да ме, майко, сгодите
за моя любовник Димитър,
че само него обичам.
Майка й дума на Донка:
- Аз съм те, Донк,е сгодила
за Никола, баш болярина,
че има крини със злато.
Донка майка си думаше:
- Пусто му остало златото,
когато не го обичам.
Силом са Донка умили,
силом са риза сложили,
взели съд и я прикриват,
дор девет була скъсала..
Тръгнали олън да вървят,
в черква да се венчаят.
На маса ножче имало,
тогаз се Донка присегна,
ножче от маса вземала,
че го и у пазва сложила.
Тръгнали олън да вървят,
като са в черква влезли,
нали ги попът запитва -
дали се искат или не.
Като си Никола попита,
Никола дума на попът:
- Венчавай попе, не питай!
Като си Донка попита,
Донка на попа думаше:
- Не ща го, попе, не ща го!
В това време Димитър,
той в черква влиза,
да види Донка под було,
как се с други венчава.
Като го Донка съгледа
наляво е попът блъснала,
и при Димитър отиде,
извади ножче от пазва,
Димитър в сърце прободе
и себе си в гърдите.
Двамката на едно паднали,
Донка тогаз продума:
- Лежи, Димитре, да лежим,
да се находи майка ми,
на наште млади години.
Цяло се е село събрало
да види чудо голямо,
от там са Донка вдигнали,
Донка и Димитър двамата,
в черни гроб ги занесли,
двамината на едно сложили.
Това за спомен остана,
на всички младежи да знаят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013