* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранки думаше;
- Петранке, булка хубава,
стани, Петранке, стига спа,
всичките булки станали,
всички за вода ходили
и са край нас минали,
а ти, Петранке, още спиш,
стига спа, не наспа ли се?
Петранка дума на майка си:
- Стига си, майко, гълчала,
гълчала, още мъмрала,
снощи съм на хоро ходила,
всички съм мъже гледала,
нашият Тодор най-грозен.
Ази съм, майко, решила
да взема да го оставя,
за други да се оженя,
за други, за по-хубав.
Мама Петранки думаше:
- Стой, недей дума тез думи,
да не би Тодор да чуе,
да чуе, да се разсърди!
Я не му гледай хубостта,
хубостта, още скопостта,
ами му гледай имота,
имота, още парите.
Тогаз пак Петранка думаше:
- Пуст му остана имота,
ръжда му яла парите,
кога не ми й животът!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013