* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Край Варна, града хубава,
в едно селце наблизо,
голям е спомен станало -
с тези верни влюбени
Донка и Димитър, двамата.
Тези две сърца влюбени
от малки на едно играят,
на хоро и на седянка.
Докат двама отраснат,
двама се често сбират,
сладки си думи говорят.
Любов ги много мъчеше,
насън им мира не дава.
Когато Донка заспива,
все Димитър сънува,
с него насън играе.
Кога Димитър заспива,
в съня сладък сънува,
негова Донка хубава.
Пред него тя се явява
със засмеян поглед
и му сладичко приказва.
Димитър ръка простира,
за да си Донка прегърне.
Като се от сън събуди,
няма я Донка при него,
сал една черга вълнена.
Той я на кълбо направил,
заместо Донка я прегръща.
Такава любов имаха...
Димитър на Донка говори:
- Я, кажи, Донке, на вашите,
двама да се сгодиме!
Като си Донка отива,
на майка си продума:
- Мамо, мила майко ле,
хай, да ме, мамо, сгодите
за Димитър, моя любовник -
аз съм си него избрала!
А майка й отговаря:
- Донке бе, мила мамина,
стой, не думай таз дума,
Димитър е клет сиромах,
като няма нигде нищичко -
ни ниви, ни ливади,
с какво ще прехрани,
сал една хубост във него.
Аз съм ти, Донке, избрала
Никола - баш болярчето,
че Никола баш богаташ.
Той има ниви и ливади,
макар и малко черничък,
ала е много имотен.
Донка си жално заплака
и на майка си говори:
- Не ща го, мамо, не ща го,
тоз Никола черния.
Макар и да е много имотен,
ала не ми е по сърце.
Аз Димитър обичам
и искам него да взема,
макар и много сиромах,
но аз него обичам.
Сол и хляб, мамо, да ям,
ще ми се види като мед.
Донкина майка не слуша.
Насила Донка сгодиха
за Никола, баш болярчето.
В събота Донка сгодиха,
в неделя ще я венчаят.
Сутринта рано в неделя,
Донка за булка гласиха.
Силом са булка облекли,
силом й було слагаха.
Донка було хвърляше,
хем плаче Донка, нарежда:
- Не ща го, мамо, не ща го,
този Никола грозника!
Как с него ще се поведа,
кат не ми е прилика,
как ще си живота прекарам?
Хем плаче Донка, хем мисли -
да се Донка убие,
за пример да го направи
на други майки такива!
Донка ножче намери
и го в пазва тя скрива.
Щом са Донка нагласили,
тръгнаха всички роднини,
комшии и приятели -
в черква да я заведат,
с Никола да я венчаят.
Димитър и той отива
да види своята любима,
как ще я с друг венчаят.
Свещеникът се изправи
и ги двама попита:
- Обичате ли се или не?
Донка все плаче и не дума.
Никола гордо си думаше
- Венчавай, попе, не питай!
Димитър отстрани гледаше,
дребни си сълзи ронеше.
Като го Донка съгледа,
нейний Димитър обичан,
отстрани да гледа, да плаче,
клето й сърце затуптя,
та попа блъснала
и при Димитра отива.
С една ръка го прегърна,
с друга ножче извади,
че се в сърцето прободе
и сред черквата паднала.
Кърви я силно обляха,
бяло й було кървавят,
че е жално извикала,
на майка си продумала:
- Жени се сега за Коля,
аз вече, майко, умирам,
защото ти си причина
аз млада да загина!
После Донка издума:
- Димитре, севда голяма,
я, си дай, либе, ръката,
последна прошка да взема.
Димитър до нея се приближи,
че си ръката подаде,
и се над нея наведе,
по устата я той целуна,
бистри му сълзи капеха.
Нали му много домъчня,
а че си револвер извади,
и си сърцето прониза.
И той при Донка издъхна.
Донкина майка пищеше
и си жално нарежда:
- Донке бе, мила мамина,
защо направи туй чудо?
Как ще те майка прежали,
като си една на мама?
Вместо пищни веселби
цялата сватба заплака.
На другия ден ги погребват.
Цяло е село отишло да види,
как ще ги двама заровят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013