* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
стига спа, не наспа ли се?
Всичките булки ранили,
студена вода донесли,
а ти, Петрано, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?!
Петранка майка си думаше:
- Стига си, мамо, викала,
викала, още гълчала!
Вчера съм на хоро ходила,
вредом съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
сал нашия Тодор - най-черен.
Не ща го, майко, не ща го,
не ща го и ще го оставя,
за други ще се оженя.
Мама Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
ти не му гледай хубостта,
хубостта, още скопоста,
а най му гледай парите,
парите, още имота.
Петранка мама думаше:
- Ръжда му яла парите,
пуст да му остане имота,
когат не ми е Тодор по сърце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013