* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Ставай, Петранке, стига спа!
Всичките булки станали,
студена вода донесли,
пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспала се.
Петранка мама думаше:
- Стига си, мамо, гълчала,
гълчала, още мъмрила.
Вчера съм на сбор ходила,
вредом мъжете гледала.
Всичките мъже хубави,
най-грозен, мамо, наш Тодор.
Аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя.
- Мълчи, Петранке, не думай,
не думай, майка, таз дума!
Как ще го, майка, напуснеш,
за други да се ожениш?
Ти не му гледай хубостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Петранка мама думаше:
- Опустял му е имота,
ръжда му яла парите,
като не ми е живота.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013