|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се?
Всички са булки станали,
студена вода донесли,
буйни огньове наклали,
пък ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
Петранка дума майка си:
- Майно ле, стара свекърво,
стига си, майко, гълчала,
гълчала и си мъмрила.
Вчера на хоро си ходих,
вредом съм мъже гледала,
всички са мъже хубави,
хубави и пременени,
и им премяна приляга,
а моя Тодор е най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен,
него премяна не мяза.
Мама Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
ти не му гледай хубостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Долно Изворово, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|