* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Край Варна града хубава,
в едно селце наблизо
голям е спомен станало
с тези вярно влюбени -
Донка и Димитър двамата.
Тези две сърца влюбени
от малки на едно играят,
на хоро и седянка,
докат двамата отраснат.
Двамата се често сбираха,
сладки си думи говорят,
любов ги много мъчеше,
насън им мира не дава.
Когато Донка заспива,
все Димитра сънува,
с него насън говори.
Кога Димитър заспива,
в съня сладък сънува
неговата Донка хубава,
пред него тя се явява,
с засмен го поглед дарява
и му сладичко приказва.
Димитър ръка простира
за да си Донка прегърне,
като се от сън събужда -
няма я Донка при него,
сал една черга вълнена,
той я на кълбо направил,
заместо Донка прегърнал...
Такава любов имаха!
Димитър на Донка говори:
- Я кажи, Донке, на вашите,
двама да си сгодиме!
Като си Донка отива
и на майка си продума:
- Мамо бе, мила майко бе,
хайде, мамо, сгодете
за Димитър моя любовник!
Аз съм си него избрала!
А в майка й отговаря:
- Донке бе, мила мамина,
стой, не думай тези думи,
Димитър е клет сиромах!
Като няма нигде нищичко -
ни ниви, нито ливади,
с какво ще прехрани,
сал една хубост в него...
Аз съм ти, Донке, избрала
Никола, баш болярчето,
че е Никола баш богаташ,
той има ниви, ливади!
Макар е малко черничък,
ала е много имотен!
Донка си жално заплака
и на майка си говори:
- Не ща го, мамо, не ща го,
този Никола черния,
макар е много имотен,
ала не ми е по сърце!
Аз Димитра обичам
и искам него давзема,
макар е, мамо, сиромах,
но аз него обичам,
сол и хляб, мамо, да ям,
ще ми се види като мед!
Донкина майка не слуша,
на сила Донка сгодиха,
неделя ще ги венчават.
Сутринта рано в неделя
Донка за булка гласеха,
силом са Донка облекли,
силом й було слагаха,
Донка було хвърляше,
хем плаче Донка, нарежда:
- Не ща го, мамо, не ща го
този Никола грозния,
как с него ще се поведа
като не ми е прилика,
как ще си живота прекарам?!
Хем плаче Донка, хем мисли,
какво да прави, да стори...
Най-после тя намисли
да се Донка убие,
за пример да го направи
ва други майки такива.
Донка ножче намери
и го във пазва тя скрива.
Щом са Донка нагласили
тръгнаха всички роднини,
комшии и приятели,
в черква да я заведат,
с Никола да я венчеят.
Димитър и той отива
да види своята любима,
как ще я с други венчеят.
Свещеника се изправи
и ги двамата попита:
- Обичате ли се или не?
Донка си плаче, не дума,
Никола гордо си викаше:
- Венчавай, попе, не питай!
Димитър от страна гледаше,
дребни си сълзи ронеше.
Като го Донка съгледа,
нейни Димитър обичен,
от страна гледа и плаче,
клето й сърце затуптя,
тя е попа блъснала
и при Димитър отива.
С едно го ръка прегърна,
с друга ножче извади,
че се в сърцето прободе
и сред черковата паднала,
кърви я силно обляха,
бяло й було кървавят.
Че е жално извикала,
на майка си продума:
- Женя се сега заколя,
аз вече, майко, умирам,
защото ти си причина,
аз млада да загина!
Последно Донка издума:
- Димитре, севда голяма,
я си дай, любе, ръката,
последна прошка да взема!
Димитър до нея се доближи,
че си ръката подаде
и се над нея наведе,
по уста я той целуна,
бистри му сълзи капеха...
Нали му много домъчня,
а че револвер извади
и си сърцето прониза,
и той при Донка издъхна.
Донкина майка пищеше,
като си жално думаше
- Донке бе, мила мамина,
защо направи туй чудо,
как ще те майка прежали,
като си една на мама?!
След малко двамата издъхват.
Вместо песни весел
и цялата сватба заплаква.
Другия ден ще ги погребват,
цяло село отива,
да гледа какво ще стане,
как ще ги двамата заровят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013