|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама си Петрани думаше:
- Снахо Петрано, Петранке,
стига си, снахо, ти спала,
свете невесте стануше,
стануше и воду донесоше,
а ти, Петрано, още спиш,
още спиш, ненаспала се!
Петрана си мами думаше:
- Стига си, мамо, гълчала,
синоч на хоро я съм ходила,
редом съм мужье гледала,
свите човеци по-хубави,
нашият Тодор най-грозен!
Мама си Петрани думаше:
- Снахо Петрано, Петранке,
ти не му гледай хубостта,
ама му гледай парите,
парите, море, още имота!
Петрана дума, дума проклиня:
- Ръждата му ела парите,
пуст му остал и имота,
кога му не е живота!
Я че га, мале, оставим,
за другога че се омъжим!
Царибродско, дн. Димитровградско - Изт. Сърбия (Младенов, М.
Между Ерма и Стара планина. Ниш, 1969, с. 16 - "Тужна Петрана").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|