|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, снахо Петранке,
що ми, Петранке, не ставаш;
всичките булки станаха,
широки двори подляха,
подляха и подметоха,
а ти спиш, не ставаш.
Петранка мама думаше:
- Аз няма, мамо, да ставам,
аз няма, мамо, да шетам.
Снощи на гуляй ходихме,
нито съм яла, нито съм пила,
редом съм мъжете гледала;
всичките мъже хубави,
нашия Тодор най-грозен,
най-грозен и най-омразен,
не ща го, ще го оставя!
Майка й дума Петранке:
- Петранке, снахо Петранке,
не гледай, майко, хубостта -
нашият Тодор най-богат,
най-богат и най-имотен!
Петранка мама думаше:
- Опустял му имота,
имота и богатството,
не ща го, ще го оставя!...
Дебелец, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|