* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Петранке, булке хубава,
ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се?
Людските булки станаха,
студена вода донесоха,
а пък ти, мари, още спиш,
още спиш, не спа ли се?
Петранка дума мама си:
- Стига си, мамо, гълчала,
гълчала и си мъмрела.
Днеска съм на хоро ходила,
редом съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
нашият Тодор най-грозен.
Мама Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
я не му гледай хубостта,
хубостта, още скопостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Петранка дума мама си:
- Пуст да му остане имота,
кога ми не е живота,
ръжда му яла парите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013