|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
още спиш, не наспа ли се?
Всичките булки станали,
студена вода донесли,
отвън и отвътре подлели,
подлели, още помели.
Петранка майка говори:
- Майко ле, стара свекърво,
всичките булки станали,
ама техните мъже хубави,
а наш Тодор - най-грозен,
най-грозен, майко, омразен.
Аз ще го, майко, оставя,
за други ще се оженя!
Мама Петранки думаше:
- Техните мъже хубави,
ала техните булки не носят,
не носят много нанизи,
нито хубави премени.
А пък ти, Петранке, най-носиш,
най-носиш много нанизи
и най-хубави премени!
Белица, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|