|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Надхвалват се трима юнака
Изтекли са три пръчици,
драги, благи явлане, мой Коладе,
три пръчици еднобойки,
то не било три пръчици,
най си били три девойки,
три девойки, еднобойки.
Излезли са да се хвалят,
че чие любе най-хубаво,
най-хубаво, най-прочуто,
надалеком, нашироком.
Първа девойка свойто хвали:
- Мойто й любе най-хубаво,
най-хубаво, най-прочуто
надалеком, нашироком -
то си има татък долу,
татък долу на Марица,
на Марица воденица,
воденица с три камъка,
с три камъка, с три хамбаря,
три хамбаря бяло жито!
Втора мома свойто хвали:
- Мойто й любе най-хубаво,
най-хубаво, най-прочуто
надалеком, нашироком -
то си има татък долу,
татък долу в Цариграда
три дюкяна праматарски!
Трета мома свойто хвали:
- Мойто й любе най-хубаво,
най-хубаво, най-прочуто
надалеком, нашироком -
то си има татък горе,
татък горе в планината,
в планината, в равнината
три сюрии вакли руди!
Кортен, Новозагорско; коледна - дето има три моми (Джиджев 2014,
№ 89).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|