* * *

Надхвалват се трима юнака

Изтекли ми до три звезди
низ под облак, над бял Дунав;
не ми било до три звезди,
но ми било до три моми,
до три моми еднолики,
еднолики, еднимки,
па се трите надпявали,
надпявали, надмятали.
Надметна ги долноземка,
надметна ги похвали се:
- Аз си имам трима братя,
трима братя земеделци,
че си имат триста кила,
триста кила бела пшена,
двеста кила жълто просо.
Па се трите надпявали,
надпявали, надмятали -
надметна ги дренополка,
надметна ги, похвали се:
- Аз си имам трима братя,
трима братя, все овчари,
че си имат три кошари,
три кошари сури овци,
две кошари врани кози.
Па се трите надпявали,
надпявали, надмятали -
надметна ги софийченка,
надметна ги, похвали се:
- Я си имам трима братя,
трима братя дюкенджии,
че си имат три дюкяна,
три дюкяна сухо сребро,
сухо сребро, жълто злато.
Провикна се долноземка:
- Да ще Господ глад година,
даваш ли си сухо сребро,
взема ще си бела пшена!
Даваш ли си жълто злато,
взема ще си жълто просо!
Да ще ще си сури овци,
взема ще си бела пшена!
Даваш ли си враня коня,
взема ще си жълто просо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014