|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със посребрени петали
и с позлатени пирони.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка Момчил продума:
- Момчиле, моя пръвнино,
де ходиш, любе, не казваш,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, още охромява?!
Момчил на Еленка продума:
- Еленке, моя пръвнино,
досега криех, не казвах,
ала сега ще ти кажа.
Аз съм, Еленке, залюбил
цар Костадиновата дъщеря,
любя я и ще я взема,
тебе ще, любе, оставя!
Еленка й жално дожаля.
Като си Момчил замина,
грабнала й бяла хартия,
написа писмо до царя,
писмото пише, говори:
"Царьо льо, цар Костадине,
Момчил ми, въръл хайдутин,
Момчил е, царьо, залюбил,
твоята щерка, щерка Марийка,
люби я и ще я вземе,
ала мен ще остави
със едно малко момченце!"
Царя си писмо прочете
и си гавази той събра,
и на гавази продума:
- Скарвайте сиви атове,
и се на атове качете,
да си Момчила достигнете!
Гавази верни събрани,
сиви атове изкараха
и се на атове качиха,
и си Момчила гонеха,
гонеха, не настигнаха,
като й Момчиловото конче по-силно.
Като до двори той стигна
и на Еленка извика:
- Еленке, булка хубава,
стани ми порти отвори!
Еленка се отвътре обади:
- Момчиле, любе Момчиле,
я си портите не отварям,
не в туй ми време, не в унуй!
Дето си ходил досега,
пак, любе, там да идеш...
Дорде си Еленка издума,
гавази до тях стигнаха,
и си Момчила хванаха,
и му глават отрязаха,
и я на царя занесоха.
Злати войвода, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|