* * *

Убийството на Момчил юнак

Хей, Манушка Мануш думаше:
- Мануше, пръвна пръвнино,
вечер си конче ковеше,
сутрин ти конче пак босо.
Де ходиш, любе Мануше?
Хей, Мануш Манушка думаше:
- Манушке, булка хубава,
я да ти кажа де ходя,
хатър да не ти остане.
Много си тежка на съно.
Кога си двама легнеме,
легнеме, любе, заспиме,
аз те във легло остава,
ида, Манушке, в Цариград,
при цариграшки еврейки.
Ида, Манушке, пак дода,
ти си от сън не събудила.
Манушка, булка хубава,
как да не й хатър остане -
много се люто разсърди.
Зелена маса седнала,
бяло книже написала
до цариграшки евреи -
да вардят, Мануш да хванат.
Съмна се, Мануш няма го.
Манушка, булка хубава,
на висок чардак се качи,
че си надолу погледна
към цариграшки друмища.
Темни се мъгли дигаха,
темни мъгли, ситни прахове -
потеря Мануш гонеше.
Манушка, булка хубава,
бързо се назад повърна.
Отвзела леви нахтари,
заключи порти железни,
че на зълва си извика:
- Калино Еленке, зълво льо,
мър, ела да се попощим
на високите чардаци,
до наште мермер диреци.
Еленка, мома хубава,
тя при буля си отиде,
до мермер дирек легнала,
легнала да си почине.
Буля й коси увърза
за бели мермер диреци.
Таман я Манушка увърза,
Мануш на порти изрева:
- Сестро льо, бяла Еленке,
ела ми порти отвори,
че ги буля ти заключи!
Еленка Мануш думаше:
- Не мога, братче, да дойда -
буля ми коси увърза
за бели мермер диреци.
Мануш Еленка думаше:
- Тартисай, сестро Еленке,
ако се дирек изкърти,
позлатен ще го направа;
ако се коса откумне,
друга ще да ти изникне.
Ако ме мене уловат,
уловат и ме заколят,
ти братче няма да имаш.
Като си Еленка тартиса,
косата й се отлепи.
Отзела тънки дарове,
че при Манушчо отиде,
че си дарове прехвърли,
да го през порти изтегли.
Таман го Еленка изтегли,
Манушка, булка хубава,
изкара влашки ножички,
та си дарове преряза.
Мануш отвънка остана
и потерята пристигна,
и са Мануша хванали,
назад му ръце вързали,
да го при царьо закарат.
Еленка, мома хубава,
бързо се назад повърна.
Облякла дрехи стражерски,
препаса сабля френгия
и взема пушка бойлия,
че си кончето възседна,
че си потеря настигна,
че на потеря думаше:
- Тоз ли е Мануш войвода?
Я го на мене отдайте,
да го при царьо закарам.
Високо сабя дигала,
полека Мануш удрила,
че му синджири преряза,
че му сабята отдала.
Та си потеря прогони
и си във къщи отиде,
на Манушка глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014