|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче, бре, кове
със позлатени подкови,
със посребрени накове.
Вечер го Момчил, бре, кове,
сутрин му подкови паднали.
Момчиловата булчица,
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
нещичко ще те запитам,
правичко да ми обадиш.
Де ходиш, любе, де ходиш -
вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосяло?
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
в цар Костадинови палати,
там има, Еленке, там има
дор три ми моми хубави,
третата - Мара гъркиня,
люби ме, Еленке, люби ме,
за нея ще се оженя!
Тетово, Кубратско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|