|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със позлатени каяри.
Сутрин го Момчил ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Елека Момчилу продума:
- Момчиле, първо венчило,
де, къде ходиш, Момчиле,
сутрин си конче ти ковеш,
вечер си конче обосява,
обосява конче, окуцява?
Момчил Еленка продума:
- Еленке, първо венчило,
дето ме питаш, да кажа,
без да те, либе, излъжа.
Аз ходя, любе, аз скитам
из цар Костадинови палати.
Там си аз любя, Еленке,
царювата дъщеря,
най-малката, най-хубава.
Еленка, булка хубава,
тя си нищо не каза,
че взема бяла хартия,
черни си слова написа,
до цар Костадин адресувала:
"Царьо льо, цар Костадине,
харат да ти е царството,
царството, господарството,
цяла държава управляваш,
у вас, царьо, не виждаш.
Твоята дъщеря най-малка,
че тя си, царьо, люби
на млади булки мъжете,
на стари баби синовете,
на дребни деца бащите!"
Че си царя потеря изпрати,
Момчила да си уловят.
Момчил до порти пристигал,
на порти хлопа и вика:
- Любе Еленке, Еленке,
стани ми порти отвори!
Еленка си порти доключва
и на Момчила не отворила.
Царска го потеря стигнала
и му главата отрязала.
Кървав му език говорел:
- Проклет да е, Еленке,
който люби друго либе!
Сушица, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|