|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени налове,
със посребрени гвоздеи.
Булче му диван седеше
и на Момчила думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
каква е сая работа,
сутрин си конче подковаваш,
вечер ти конче обосява,
обосява, любе, окуцява.
Момчил Петканки думаше:
- Петкано, любе Петкано,
досега кришом правехме,
отсега кришом не може.
Аз ходя, любе, аз ходя,
дено се види барчинка,
барчинка, любе, и дручка,
Там има село големо,
там имам любе и дручко,
и дручки дребни дечица.
Тебе ще, любе, парясам,
парясам, любе, оставя,
със сае дребни дечица.
Петкана дума Момчилу:
- Любе Момчиле, Момчиле,
доде до тамо да идеш
булче ти камък да стане,
дребни ти деца змийчета!
Стойките, Девинско (СбНУ 53/1971, № 485 - "Момчил разкрива
на жена си, че има и друга жена с деца").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|